Див риган – характеристики, състав и приложение в хранителния режим

Дивият риган е известен предимно като подправка с изразен аромат, но от години привлича вниманието и на изследователите в областта на храните и диетологията. В научната литература могат да се намерят различни наблюдения относно потенциалното му въздействие върху организма, въпреки че те зависят от формата на приемане и дозата. Най-често риганът се разглежда като практична добавка към ежедневната кухня, но под формата на екстракти с висока концентрация на активни вещества може да служи и като хранителна добавка, допълваща диетата.

1. Характеристика на риган
2. В кои области е изследвано риганът
3. Употреба на риган

Характеристика на риган

Дивият риган е обикновеният риган (Origanum vulgare) – многогодишно растение от семейство Лайкови, което в природата образува храсти с височина обикновено до 80 см. Стеблото е четириградно, леко окосмено, а листата растат по двойки, разположени една срещу друга, и имат яйцевидна форма. При разтриване на листата се усеща характерният билкови аромат. Цъфти обикновено от юли до септември. Риганът се разпознава най-лесно през лятото именно по съцветията: на върховете на стъблата се появяват многобройни, дребни цветя в нюанси на розово и лилаво.

Разпространение

Обикновеният риган се среща естествено в голяма част от Европа, както и в районите на Западна и Централна Азия, а също и в Северна Африка. Той е бил въведен и се е приспособил и в други части на света. В Полша това е доста разпространено растение: може да се срещне на сухи ливади, крайпътни ивици или в покрайнините на горите.

Кулинарно приложение

Дивият риган се използва широко като подправка. Подхожда на доматени сосове, пица, макаронени ястия, както и на маринати за месо и риба. Подхожда добре и в смеси от подправки за средиземноморски ястия, в зехтин с чесън, както и в плънки и супи. Обикновено се използва сушената форма, която може да се съхранява по-дълго без загуба на качество и се характеризира с по-висока концентрация на ароматни вещества. Сред най-важните са полифенолите, особено розмариновата киселина и съединенията от групата на флавоноидите, а в етеричното масло се приписва значителна роля и на карвакрола и тимола.

Хранителна стойност на риган

В кои области е изследвано риганът

При част от хората с хронични респираторни заболявания е анализирана връзката между употребата на препарати, съдържащи екстракт от див риган, и тежестта на клиничните симптоми. В наличните научни публикации са описани наблюдения, сочещи, че някои участници в проучванията са съобщавали за по-малко изразени симптоми като кашлица, усещане за задух или хрипове. В избрани клинични проучвания са оценявани също функционалните параметри на белите дробове, включително резултатите от спирометрията, като са анализирани евентуални промени в избрани дихателни показатели. Трябва обаче да се отбележи, че тези данни са от научен характер и изискват по-нататъшни, добре проектирани проучвания, за да се потвърди тяхното клинично значение.

В контекста на изследванията върху астмата беше анализиран и карвакролът – една от основните съставки на маслото от риган, използвана в проучванията като моделно съединение за оценка на потенциалните биологични механизми. В част от публикациите е оценено неговото влияние върху избрани показатели, свързани с възпалителната реакция на организма, както и върху някои параметри на белодробната функция. Описани са промени в определени лабораторни маркери, но интерпретацията на тези резултати изисква предпазливост. Хранителните добавки не са предназначени за лечение на астма или други заболявания на дихателната система и не трябва да заместват терапията, предписана от лекар.

Употреба на риган

В кухнята риганът се използва най-често в количества от около 0,5–2 чаени лъжички сушени листа на порция ястие, а при свежи листа обикновено това са 1–2 супени лъжици, добавяни в края на готвенето или вече в чинията, за да бъде ароматът по-изразен. При добавките маслото от риган се продава най-често под формата на капсули с масло или като течност за разреждане. Течното масло обикновено се използва след разреждане в носител (например зехтин), тъй като чистото масло е много концентрирано и може да дразни лигавиците. Капсулите се избират, защото улесняват повторното дозиране и намаляват интензивния вкус, както и риска от дразнене на устната кухина.

Източници:

• de Carvalho, F. O., Silva, É. R., Gomes, I. A., Santana, H. S. R., do Nascimento Santos, D., de Oliveira Souza, G. P., de Jesus Silva, D., Monteiro, J. C. M., de Albuquerque Júnior, R. L. C., de Souza Araújo, A. A., & Nunes, P. S. (2020). Anti-inflammatory and antioxidant activity of carvacrol in the respiratory system: A systematic review and meta-analysis. Phytotherapy research : PTR, 34(9), 2214–2229. https://doi.org/10.1002/ptr.6688
• Alavinezhad, A., Khazdair, M. R., & Boskabady, M. H. (2018). Possible therapeutic effect of carvacrol on asthmatic patients: A randomized, double blind, placebo-controlled, Phase II clinical trial. Phytotherapy research : PTR, 32(1), 151–159. https://doi.org/10.1002/ptr.5967
• Shirvani, H., Bazgir, B., Shamsoddini, A., Saeidi, A., Tayebi, S. M., Escobar, K. A., Laher, I., VanDusseldorp, T. A., Weiss, K., Knechtle, B., & Zouhal, H. (2022). Oregano (Origanum vulgare) Consumption Reduces Oxidative Stress and Markers of Muscle Damage after Combat Readiness Tests in Soldiers. Nutrients, 15(1), 137. https://doi.org/10.3390/nu15010137
• Ragi, J., Pappert, A., Rao, B., Havkin-Frenkel, D., & Milgraum, S. (2011). Oregano extract ointment for wound healing: a randomized, double-blind, petrolatum-controlled study evaluating efficacy. Journal of drugs in dermatology : JDD, 10(10), 1168–1172.