Как диетата влияе върху нивото на холестерола?

През 1913 г. бяха публикувани резултати от експерименти, при които диета, богата на холестерол, предизвикваше при зайци значително повишаване на концентрацията му в кръвта и промени в стените на артериите. Това беше едно от първите експериментални доказателства, свързващи начина на хранене, холестерола и развитието на атеросклеротични промени, въпреки че моделът с животни не позволяваше резултатите да се пренесат директно върху хората. По-късни проучвания показаха, че липидният профил се влияе не само от количеството холестерол в храната, но преди всичко от цялостния състав на диетата.

1. Характеристики на холестерола
2. Диетата и холестеролът
3. Изследване на нивото на холестерола
4. Често задавани въпроси

Характеристики на холестерола

Холестеролът е мастна субстанция, която се среща естествено в човешкия организъм. Той не доставя енергия, но е необходим за изграждането на клетъчните мембрани, производството на стероидни хормони, жлъчни киселини и витамин D. По-голямата част от холестерола се синтезира в организма, главно в черния дроб, докато друга част се набавя от животински продукти, като яйца, месо, карантии и млечни продукти.

LDL холестерол и HDL холестерол

Холестеролът не се разтваря във вода, затова в кръвта се транспортира в частици, наречени липопротеини. Термините "LDL холестерол" и "HDL холестерол" не описват два различни вида холестерол, а количеството на едно и също вещество, пренасяно от различни частици. LDL пренася холестерола предимно от черния дроб към тъканите, а по-високата му концентрация означава по-голямо количество холестерол, циркулиращо в липопротеините с ниска плътност. HDL участва, наред с другото, в извличането на холестерола от тъканите и пренасянето му към черния дроб.

Приблизително съдържание на холестерол в някои продукти

Диетата и холестеролът

Диетата влияе върху концентрацията на холестерола чрез промяна в производството на липопротеини в черния дроб, усвояването на липидите в червата и скоростта на отстраняване на LDL от кръвта. Високият прием на наситени мастни киселини може да ограничи усвояването на LDL от черния дроб, поради което концентрацията им в кръвта може да се повиши.

Диетични фактори

Замяната на част от наситените мазнини с моно- и полиненаситени мазнини, съдържащи се в зехтина, рапичното масло, ядките, семената и рибата, обикновено допринася за по-ниска концентрация на LDL. Разтворимите, вискозни фибри от овес, ечемик, семена от бобови растения, зеленчуци и плодове ограничават реабсорбцията на съставките на жлъчката и увеличават тяхното изхвърляне, като по този начин черният дроб изразходва повече холестерол за производството на жлъчни киселини. Освен това специфични активни вещества от растителен произход могат да "конкурират" с холестерола за усвояване в червата.

Актуалните насоки на EFSA

От друга страна, излишъкът на енергия, голямото количество добавени захари и алкохол могат да увеличат производството в черния дроб на триглицериди и липопротеини с много ниска плътност. Холестеролът от храната също може да повиши нивото на LDL, но реакцията е различна, а ЕФСА (Европейският орган за безопасност на храните) посочва наситените мазнини като по-важен диетичен фактор, влияещ върху концентрацията му.

Според ЕФСА мазнините трябва да осигуряват на възрастните 20–35 % от общата енергия в диетата. При енергийна стойност от 2000 kcal това съответства на около 44–78 g мазнини дневно. За линолевата киселина от семейството на омега-6 е прието достатъчното приемане да бъде на ниво 4% от енергията, а за алфа-линоленовата киселина от семейството на омега-3 – на ниво 0,5% от енергията (киселини, налични предимно в растенията). При диета от 2000 kcal това съответства на около 8,9 г и 1,1 г дневно. За възрастни е установено също така достатъчен прием от 250 мг еикозапентаенова и докозахексаенова киселина общо, т.е. EPA и DHA (предимно от риба).

Изследване на нивото на холестерола

За желана стойност на общия холестерол при възрастни се счита концентрация под 190 mg/dl (4,9 mmol/l). Целевата концентрация на LDL холестерола зависи от сърдечно-съдовия риск и е под 115 mg/dl при нисък риск, под 100 mg/dl при умерен риск, под 70 mg/dl при висок риск и под 55 mg/dl при много висок риск.

Резултатът зависи от производството на холестерол в черния дроб, усвояването му в червата, отстраняването му от кръвта, използването му за синтеза на жлъчни киселини и извеждането му чрез жлъчката. Черният дроб постоянно адаптира собствения си синтез към притока на холестерол и нуждите на организма, но обхватът на тази компенсация варира при различните хора. Значение имат също гените, телесното тегло, физическата активност, функцията на щитовидната жлеза, съпътстващите заболявания и приеманите лекарства.

„Нивото на холестерола се влияе не само от количеството холестерол в храната. Значително по-голямо значение има цялостният начин на хранене – особено видът на консумираните мазнини, подходящото количество фибри и поддържането на нормално телесно тегло." Лукаш Домерацки – диетолог

Често задавани въпроси

Високият холестерол винаги ли се дължи на неправилно хранене?

Не. Храненето е един от важните фактори, но върху нивото на холестерола влияят също генетиката, възрастта, телесното тегло, физическата активност, заболявания (например хипотиреоидизъм) и някои лекарства.

Яйцата повишават ли холестерола?

Яйцата съдържат много холестерол, но при повечето здрави хора умерената им консумация оказва по-малко влияние върху нивото на LDL, отколкото излишъкът на наситени мазнини в хранителния режим. Важно е цялостният хранителен режим.

Кои храни помагат за понижаване на LDL холестерола?

Благоприятно въздействие могат да окажат храни, богати на разтворими фибри, като овесени ядки, ечемик, бобови култури, зеленчуци и плодове, както и ядки, семена, зехтин, рапично масло и мазни риби.

Трябва ли напълно да се изключат мазнините от хранителния режим?

Не. Мазнините са незаменим компонент на хранителния режим. Все пак е добре да се ограничат наситените мазнини и да се заменят с моно- и полиненаситени мазнини.

Може ли диетата да замести лекарствата за холестерол?

При някои хора промяната в начина на живот може значително да подобри липидния профил. Ако обаче лекарят препоръча медикаментозно лечение, диетата трябва да бъде допълнение към него, а не негов заместител.

Колко често е добре да се проверява холестеролът?

Честотата на изследванията зависи от възрастта, здравословното състояние и индивидуалния риск от сърдечно-съдови заболявания. При здрави възрастни липидният профил трябва да се проверява периодично според препоръките на лекаря, а при хора с повишен риск – по-често.

Оказва ли физическата активност влияние върху нивото на холестерола?

Да. Редовната физическа активност подпомага поддържането на нормално телесно тегло, може да подобри липидния профил и представлява един от основните елементи на профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания.

Източници:

• Asbaghi, O., Choghakhori, R., Ashtary-Larky, D., & Abbasnezhad, A. (2020). Effects of the Mediterranean diet on cardiovascular risk factors in non-alcoholic fatty liver disease patients: A systematic review and meta-analysis. Clinical nutrition ESPEN, 37, 148–156. https://doi.org/10.1016/j.clnesp.2020.03.003
• Koch, C. A., Kjeldsen, E. W., & Frikke-Schmidt, R. (2023). Vegetarian or vegan diets and blood lipids: a meta-analysis of randomized trials. European heart journal, 44(28), 2609–2622. https://doi.org/10.1093/eurheartj/ehad211
• Chawla, S., Tessarolo Silva, F., Amaral Medeiros, S., Mekary, R. A., & Radenkovic, D. (2020). The Effect of Low-Fat and Low-Carbohydrate Diets on Weight Loss and Lipid Levels: A Systematic Review and Meta-Analysis. Nutrients, 12(12), 3774. https://doi.org/10.3390/nu12123774