През 1929 г. датският биохимик Хенрик Дам описа наблюденията си, които доведоха до откриването на витамин К, първоначално свързван предимно с нормалното съсирване на кръвта. С времето се забелязва, че нейното значение не се ограничава само до този процес, тъй като витамин К участва и в метаболизма на протеините, свързани с костната тъкан. Съгласно състоянието на знанията към днешна дата и одобреното от Европейския съюз здравно твърдение, витамин К спомага за поддържането на здрави кости.
![кости – витамин К]()
- Структурата на костите
- Витамин К2 в костите
- Витамин К2 в храната и добавките
Структурата на костите
Костите не са пасивна опора на организма, а жива тъкан, която се преобразува през целия живот. В нея едновременно протичат процеси на образуване на нова костна тъкан и контролирана резорбция, т.е. отстраняване на по-старите или увредените ѝ части. Благодарение на това скелетът може да се адаптира към възрастта, механичните натоварвания, физическата активност, хормоналното състояние и общото хранене на организма. Най-минералната част на костите се състои от съединения на калций и фосфор (хидроксиапатит), които им придават твърдост и устойчивост на натоварвания, докато органичната част, включително колагенът, влияе върху тяхната еластичност и издръжливост.
Какво има значение?
Правилното състояние на костите зависи от приема на калций, протеини, витамин D, магнезий, фосфор и енергията, необходима за непрекъснатото обновяване на тъканите. Оказва се, че значение има и витамин К, тъй като участва в процесите, свързани с протеините, присъстващи в костната тъкан.
Към аномалиите в костите спадат, наред с другото, понижената минерализация и нарушеното преобразуване на костната тъкан. Тези състояния включват, наред с другото, остеопения (състояние на понижена минерална плътност на костите), остеопороза (заболяване, свързано с намалена здравина на костите и по-голям риск от фрактури), рахит (нарушение на минерализацията на костите при деца) и остеомалация (нарушение на минерализацията на костите при възрастни).
Витамин К2 в костите
![витамин К]()
Витамин К2 се разглежда в контекста на костите преди всичко поради участието му в активирането на специфични протеини. Най-важният пример е остеокалцинът – протеин, произвеждан от остеобластите, които са клетките, участващи в образуването на костната тъкан. Остеокалцинът се нуждае от преработка, за да придобие форма, способна да свързва калций в минералната част на костите. Витамин К2 участва именно в този етап, затова ролята му не се състои в самото „насочване“ на калция към костите, а в подпомагането на правилното действие на строителните протеини. Дори при достатъчен прием на този минерален елемент, организмът се нуждае от механизми, които позволяват неговото усвояване в костната тъкан.
Полски норми за витамин К за възрастни
|
Група хора
|
Дневна доза
|
|
Жени над 18 г.
|
55 µg
|
|
Мъже над 18 г.
|
65 µg
|
|
Възрастни
|
75 µg (референтна стойност за прием RWS)
|
(определени на нивото на достатъчен прием)
Витамин К2 в храната и добавките
Витамин К2 обхваща група съединения, наричани менахинони. Те се различават главно по химичния си състав, включително дължината на страничната верига, която влияе върху свойствата на съединението. В хранителните продукти и добавките най-често се споменават менахинон-7, или MK-7, и менахинон-4, или MK-4.
В храната
В храните особено известен източник на витамин К2 е нато, т.е. ферментирала соя (около 850-1000 µg менахинони/100 g, главно MK-7), а по-малки количества могат да се срещат, наред с другото, в избрани зрели сирена (около 0,1-94 µg/100 g, в зависимост от вида на сиренето), други млечни продукти (от няколко до няколко десетки µg/100 g) и продукти от животински произход (месото обикновено съдържа около 0,1-60 µg/100 g, а черният дроб и продуктите от него – още повече).
"В някои страни се консумира и ферментирала соя, така нареченото „натто“. Въпреки че за много поляци яденето на това би било истинско предизвикателство. Зърната на ферментиралата соя са покрити с лепкава субстанция и при това излъчват специфична миризма. За японците обаче това е фантастичен деликатес и, разбира се, източник на пробиотици.“ Агата Бугорска – диетолог
В добавките
В добавките витамин К2 се използва самостоятелно или в комбинация с витамин D, калций и магнезий. В хранителните добавки витамин К2 обикновено се среща в микрограмови дози, най-често около 25-200 µg в дневната доза, в зависимост от вида на препарата и препоръчителния начин на употреба. Интересно е, че витамин К се дава и на новородените след раждането като профилактика срещу кървене, свързано с неговия дефицит, но това се отнася до ролята му в нормалното съсирване на кръвта, а не до добавки, насочени към костите.
Източници:
- Tsugawa, N., & Shiraki, M. (2020). Vitamin K Nutrition and Bone Health. Nutrients, 12(7), 1909. https://doi.org/10.3390/nu12071909
- Walther, B., Karl, J. P., Booth, S. L., & Boyaval, P. (2013). Menaquinones, bacteria, and the food supply: the relevance of dairy and fermented food products to vitamin K requirements. Advances in nutrition (Bethesda, Md.), 4(4), 463–473. https://doi.org/10.3945/an.113.003855
- Yan, Q., Zhang, T., O'Connor, C., Barlow, J. W., Walsh, J., Scalabrino, G., Xu, F., & Sheridan, H. (2023). The biological responses of vitamin K2: A comprehensive review. Food science & nutrition, 11(4), 1634–1656. https://doi.org/10.1002/fsn3.3213
Съдържащите се материали имат единствено образователен и информационен характер. Грижливо се стараем за тяхната фактическа коректност. Въпреки това те не са предназначени да заменят индивидуалната консултация със специалист, съобразена с конкретната ситуация на читателя.