Витамини К1 и К2 – с какво се различават?

През 1954 г. варфаринът, който се използва в медицината и до днес, е одобрен като антикоагулант. Действието му се състои в ограничаване на повторното усвояване на витамин К от организма. Доказването на тази връзка позволи по-добро разбиране на ролята на витамин К в нормалния ход на процесите на кръвосъсирване. По-късни изследвания показаха също, че тя участва в активирането на протеини, присъстващи в костната тъкан. В храните и хранителните добавки витамин К се среща в няколко различни форми, включително К1 и К2.

1. Източници на витамин К в храната
2. Характеристики на витамини К1 и К2
3. Количеството витамин К в хранителния режим
4. Често задавани въпроси

Източници на витамин К в храната

Витамин К е хранително вещество, необходимо за ежедневното функциониране дори в малки количества. Организмът го използва за активиране на определени протеини, които без неговото участие не биха могли да изпълняват правилно своите функции. Част от тях участват в процеса на съсирване на кръвта, докато други се намират в костната тъкан.

Основните източници на витамин К са тъмнозелените листни зеленчуци, сред които къдраво зеле, спанак, маруля и магданоз, както и броколи, зеле и брюкселско зеле. По-малки количества се съдържат в растителните масла, месото, субпродуктите, яйцата и млечните продукти. Витамин К се съдържа и в някои ферментирали продукти, особено в сирената и натто, т.е. ферментиралата соя. Част от съединенията, принадлежащи към витамин К, се произвеждат от чревните бактерии, но не може да се определи точно до каква степен те покриват нуждите на човека.

Тъй като витамин К е мастноразтворим, за усвояването му са необходими жлъчката, храносмилателните ензими и наличието на мазнини в храносмилателния тракт. Добавянето на малко количество масло, семена, ядки или друг източник на мазнини към зеленчуците подобрява усвояването му. Дефицитът при здрави хора, които се хранят разнообразно, се среща рядко, но рискът може да се повиши при нарушения в усвояването на мазнините, заболявания на черния дроб или жлъчните пътища, както и при употребата на някои лекарства.

Характеристики на витамини К1 и К2

Витамин К1, наричан филохинон или фитоменадион, се произвежда от растенията и представлява основната форма на витамин К в средностатистическата диета. Най-голямо количество се съдържа в зелените части на растенията, тъй като това съединение участва в процесите, протичащи по време на фотосинтезата.

Витамин К2 не е единично вещество, а група менахинони, обозначени със символите от MK-4 до MK-13. Числото показва разликата в структурата на молекулата, която влияе, наред с другото, върху времето на престоя ѝ в кръвта. MK-4 се среща предимно в продукти от животински произход и може да се синтезира в организма от витамин К1. MK-7 се съдържа предимно в натто и други ферментирали продукти, а сирената могат да съдържат също MK-8 и MK-9.

Всички тези форми се използват в един и същ основен процес на активиране на витамин К-зависимите протеини, поради което не бива да се приписва на К1 единствено ролята в кръвосъсирването, а на К2 – единствено действието върху костите. Разликите се отнасят преди всичко до източниците, транспорта и времето на престой в кръвообращението.

К1 се усвоява бързо от черния дроб, докато дълговерижните менахинони, особено МК-7, се задържат по-дълго в кръвта. Това обаче не означава, че всяка форма на К2 винаги се усвоява по-добре от К1. Одобрените здравни твърдения се отнасят до витамин К като група, а не до по-високата ефективност на някоя от неговите форми.

Приблизително съдържание на витамини К1 и К2 в избрани продукти (µg/100 g)

Количеството витамин К в хранителния режим

През 2017 г. Европейският орган за безопасност на храните определи препоръчителния прием на витамин К на ниво от около 1 µg на килограм телесно тегло дневно. За кърмачета на възраст 7–11 месеца тя е 10 µg, за деца на възраст 1–3 години – 12 µg, 4–6 години – 20 µg, 7–10 години – 30 µg, 11–14 години – 45 µg, а за юноши на възраст 15–17 години – 65 µg дневно. За възрастните е приета доза от 70 µg дневно, независимо от пола. Това са стойности за препоръчителния прием, а не класически норми за средната нужда, тъй като наличните данни не позволиха точното ѝ определяне. Европейските норми са установени въз основа на филохинона, тъй като данните относно приема, усвояването и използването на менахиноните бяха недостатъчни.

В мултивитаминните препарати и продуктите от типа ADEK витамин К обикновено се среща като К1 или К2 в количество, близко до 25–75 µg. В еднокомпонентните добавки, както и в комбинациите с витамин D, най-често се използва К2 под формата на МК-7, обикновено в доза от 75, 100 или 200 µg в дневната доза. Тя се среща под формата на таблетки, капсули, капки и маслени капсули.

"Витамините К1 и К2 не действат като два различни витамина. И двата участват в активирането на едни и същи витамин К-зависими протеини, като се различават преди всичко по източниците си, химичния си състав и времето, през което се задържат в организма. От гледна точка на здравето най-важното е да се осигури достатъчен прием на витамин К чрез ежедневната диета, а не да се търси една "най-добра" негова форма." Лукаш Домерацки – диетолог

Често задавани въпроси

Витамин К1 по-добър ли е от К2?

Не може да се каже еднозначно, че едната форма е по-добра от другата. И витамин К1, и К2 участват в активирането на протеините, зависими от витамин К. Те се различават главно по източниците, от които се получават, по структурата си и по времето, през което се задържат в организма.

Действа ли витамин К2 само върху костите?

Не. Това е често срещан мит. И витамин К1, и К2 участват в едни и същи основни биологични процеси. Не трябва да се приписва на К1 единствено съсирването на кръвта, а на К2 – единствено здравето на костите.

Къде се съдържа най-много витамин К1?

Най-богатият източник на витамин К1 са зелените листни зеленчуци, като къдраво зеле, спанак, магданоз, маруля, манголд или броколи.

В кои продукти се съдържа витамин К2?

Витамин К2 се съдържа предимно във ферментирали продукти, особено в натто, както и в някои сирена, месо, яйца и млечни продукти. Неголеми количества могат да се произвеждат и от чревни бактерии.

Трябва ли витамин К да се приема заедно с мазнини?

Да. Витамин К е мастноразтворим, затова усвояването му е по-ефективно, когато храната съдържа малко количество здравословни мазнини, например зехтин, ядки, семки или авокадо.

Могат ли хората, които приемат антикоагуланти, да приемат витамин К?

Хората, които приемат антагонисти на витамин К, като варфарин или аценокумарол, не трябва да започват самостоятелно приема на добавки. Резкото увеличаване или намаляване на приема на витамин К може да повлияе на ефективността на лечението, затова всяка промяна в диетата или приема на добавки трябва да се обсъди с лекар.

Витамин К2 MK-7 усвоява ли се по-добре от К1?

Изследванията показват, че дълговерижните менахинони, като MK-7, се задържат в кръвта по-дълго от витамин К1. Това обаче не означава, че те са еднозначно "по-добре усвоими" или по-ефективни. Понастоящем одобрените от ЕФСА здравни твърдения се отнасят до витамин К като цяло, а не до предимствата на конкретна негова форма.

Източници:

• Shearer, M. J., & Newman, P. (2014). Recent trends in the metabolism and cell biology of vitamin K with special reference to vitamin K cycling and MK-4 biosynthesis. Journal of lipid research, 55(3), 345–362. https://doi.org/10.1194/jlr.R045559
• Schurgers, L. J., Teunissen, K. J., Hamulyák, K., Knapen, M. H., Vik, H., & Vermeer, C. (2007). Vitamin K-containing dietary supplements: comparison of synthetic vitamin K1 and natto-derived menaquinone-7. Blood, 109(8), 3279–3283. https://doi.org/10.1182/blood-2006-08-040709
• EFSA Panel on Dietetic Products, Nutrition and Allergies (NDA), Turck, D., Bresson, J. L., Burlingame, B., Dean, T., Fairweather-Tait, S., Heinonen, M., Hirsch-Ernst, K. I., Mangelsdorf, I., McArdle, H. J., Naska, A., Nowicka, G., Pentieva, K., Sanz, Y., Siani, A., Sjödin, A., Stern, M., Tomé, D., Van Loveren, H., Vinceti, M., … Neuhäuser-Berthold, M. (2017). Dietary reference values for vitamin K. EFSA journal. European Food Safety Authority, 15(5), e04780. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2017.4780