Влияние на стреса върху нивото на холестерола

През 1936 г. е описана неспецифичната реакция на организма към различни натоварвания, което поставя началото на съвременните изследвания върху стреса. Днес е известно, че стресът обхваща психически, нервни и хормонални реакции, които помагат на организма да се приспособи към трудна ситуация. Когато обаче той продължава дълго или често се повтаря, може да повлияе на съня, апетита, физическата активност и метаболизма. Една от областите, анализирани от учените, е връзката му с нивото на холестерола и други липиди в кръвта.

1. Значението на стреса
2. Стресът и метаболизмът
3. Борба със стреса
4. Често задавани въпроси

Значението на стреса

Стресът възниква, когато мозъкът разпознае даден стимул като заплаха, претоварване или ситуация, изискваща бързо приспособяване. Стресогенни фактори могат да бъдат конфликти, натиск от времето, финансова несигурност, професионална отговорност, болест, болка, травма, инфекция, екстремни температури, шум, недостиг на сън, глад, интензивно физическо натоварване или внезапна промяна в обкръжаващата среда.

Психически стрес

Стресът от психически характер засяга мислите, емоциите и оценката на ситуацията, докато физическият стрес произтича от реалното натоварване на тъканите и органите. Стресът, свързан с околната среда, е свързан например с шума или температурата, а социалният стрес – с конфликти, изолация, работа или икономическо положение. Често различните видове стрес се проявяват едновременно, например при заболяване, съпътствано от тревога, или при преумора от работа, водеща до безсъние.

Остър и травматичен стрес

Острият стрес трае кратко и възниква след конкретен стимул, като изпит, кавга, внезапна болка или интензивно физическо натоварване. Епизодичният остър стрес означава често повторение на такива ситуации, без да има достатъчно време за възстановяване. Хроничният стрес продължава седмици, месеци или години и може да бъде свързан с грижи за болен, работа на смени, трудна семейна ситуация или постоянно усещане за липса на контрол. Травматичният стрес се развива след изключително силна заплаха и може да продължи дори след приключването на събитието.

Еустрес

Разграничава се също еустрес, т.е. възбуда, мобилизираща към действие, и дистрес, когато изискванията се възприемат като прекомерни и са съпътствани от напрежение, безпомощност или изтощение. Една и съща ситуация може да бъде умерено предизвикателство за един човек, а за друг – силен стресов фактор.

Основните хормони, свързани със стреса

Стресът и метаболизмът

Когато мозъкът разпознае заплаха, организмът активира нервната и хормоналната система, отговорни за стресовата реакция. Адреналинът и норадреналинът ускоряват сърдечната дейност, повишават бдителността и бързо освобождават енергия, а кортизолът помага за поддържането на наличността на глюкоза и мастни киселини. В краткосрочен план това е полезен механизъм, тъй като подготвя мозъка и мускулите за действие.

Когато стресът се повтаря често или продължава дълго, той обаче може да влоши чувствителността към инсулина, да увеличи освобождаването на мастни киселини, да повлияе на функционирането на черния дроб и да благоприятства натрупването на висцерална мастна тъкан. Освен това хроничният стрес може да наруши метаболизма косвено чрез влошен сън, нередовни хранения, по-малко физическа активност, тютюнопушене, алкохол или по-често консумиране на висококалорична храна.

Една от областите, които могат да претърпят промени, е липидният профил, включващ общия холестерол, LDL, HDL и триглицеридите. В проучванията по-силен или продължителен стрес често е свързан с по-неблагоприятни резултати, но тази зависимост не е еднаква при всички хора. Повишеният холестерол може да се дължи също на генетика, диета, наднормено тегло, хипотиреоидизъм, диабет, бъбречни заболявания, менопауза или приемани лекарства.

Борба със стреса

За да се намали стресът, е добре да се започне с идентифициране на основните му източници и с намаляване на натоварванията, върху които може да се окаже реално влияние. Полезни са определянето на приоритети, ограничаването на броя на едновременните задачи, редовните почивки и изключването на ненужните известия. Важна роля играят също сънят и физическата активност. Редовната физическа активност, съобразена с възможностите на организма, може да намали напрежението и да подобри качеството на съня, докато прекалено интензивните тренировки без възстановяване могат да засилят натоварването. Добре е да се поддържат постоянни часове за сън и да се ограничават вечерната работа, алкохолът, излишната кофеина и използването на екрани. Напрежението може допълнително да се намали чрез дихателни упражнения, мускулна релаксация, медитация, почивка и контакт с близките.

„Хроничният стрес не е пряка причина за високия холестерол, но може да повлияе на много метаболитни процеси и ежедневни навици, които са от значение за липидния профил. Достатъчно количество сън, редовна физическа активност, балансирана диета и ефективно справяне със стреса са елементи, които поддържат здравето на сърдечно-съдовата система.“ Анна Зиеба – диетолог

Често задавани въпроси

Може ли стресът да повиши нивото на холестерола?

Изследванията сочат, че хроничният или често повтарящият се стрес може да бъде свързан с по-неблагоприятен липиден профил при част от хората. Този ефект може да се дължи както на действието на хормоните на стреса, така и на промените в начина на живот, съпътстващи продължителното напрежение.

Какви хормони се отделят при стрес?

Най-важна роля играят кортизолът, адреналинът и норадреналинът. Тези хормони мобилизират организма за действие, като увеличават наличността на енергия и го подготвят за бърза реакция.

Вреден ли е краткотрайният стрес?

Не винаги. Краткотрайният стрес (евстрес) може да подобри концентрацията и да мобилизира организма за действие. Проблемът възниква, когато стресът продължава дълго време или се повтаря често.

Как хроничният стрес влияе върху метаболизма?

Дълготрайният стрес може да влоши инсулиновата чувствителност, да увеличи освобождаването на свободни мастни киселини и да способства за натрупването на висцерална мастна тъкан. Освен това често е свързан с по-лош сън, по-малка физическа активност и по-неблагоприятни хранителни избори.

Високият холестерол винаги ли е резултат от стреса?

Не. Нивото на холестерола се влияе от много фактори, сред които диетата, телесното тегло, физическата активност, генетичните предразположения, възрастта, хроничните заболявания и приеманите лекарства. Стресът е само един от факторите, които могат да повлияят на липидния профил.

Как да ограничим негативното въздействие на стреса върху организма?

Полезни могат да бъдат редовната физическа активност, достатъчното количество сън, техниките за релаксация, планирането на задълженията и поддържането на социални контакти. При хроничен стрес си струва да се обмисли и консултация с психолог или психотерапевт.

Помага ли физическата активност за намаляване на стреса?

Да. Редовната физическа активност може да подобри самочувствието, да намали напрежението и да подобри качеството на съня. Важно е обаче интензивността на тренировките да бъде съобразена с възможностите на организма, тъй като прекомерното натоварване без подходяща регенерация може да има обратен ефект.

Достатъчно ли е само понижаването на нивото на стреса, за да се подобрят резултатите от липидограмата?

Не винаги. Подобряването на липидния профил обикновено изисква комплексен подход, включващ подходяща диета, физическа активност, поддържане на нормално телесно тегло и – ако е необходимо – лечение, предписано от лекар.

Източници:

• McEwen B. S. (2007). Physiology and neurobiology of stress and adaptation: central role of the brain. Physiological reviews, 87(3), 873–904. https://doi.org/10.1152/physrev.00041.2006
• Patterson, S. M., Gottdiener, J. S., Hecht, G., Vargot, S., & Krantz, D. S. (1993). Effects of acute mental stress on serum lipids: mediating effects of plasma volume. Psychosomatic medicine, 55(6), 525–532. https://doi.org/10.1097/00006842-199311000-00008
• Steptoe, A., & Brydon, L. (2005). Associations between acute lipid stress responses and fasting lipid levels 3 years later. Health psychology : official journal of the Division of Health Psychology, American Psychological Association, 24(6), 601–607. https://doi.org/10.1037/0278-6133.24.6.601