Желязото и когнитивните функции – влияние върху концентрацията и паметта

През 1713 г. Н. Лемери и Е.Ф. Жофроа доказват наличието на желязо в кръвта, след като изгарят кръвни проби до пепел и наблюдават, че останалите частици се привличат от магнит. Днес желязото се свързва преди всичко с хемоглобина и транспорта на кислород, но неговото значение обхваща и нормалното функциониране на нервната система. Съгласно одобреното здравно твърдение желязото допринася за нормалните когнитивни функции, въпреки че самата умствена работоспособност зависи едновременно от много фактори.

1. Желязото в нервната система
2. Дефицит на желязо
3. Желязото в храната

Желязото в нервната система

Значението на желязото за когнитивните функции произтича от участието му в процесите, които обуславят нормалната активност на нервните клетки. Мозъкът изразходва голямо количество енергия спрямо своята маса, поради което е особено чувствителен към нарушения в транспорта на кислород, енергийния обмен и работата на митохондриите, т.е. структурите, отговорни за производството на енергия в клетките.

Желязото е съставка на протеина хемоглобин, който участва в преноса на кислород от белите дробове към тъканите, а адекватното снабдяване на нервните клетки с кислород е важно за поддържането на тяхната активност. Този елемент влиза също в състава на много ензими, свързани с енергийния метаболизъм, поради което ролята му не се ограничава само до кръвта и червените кръвни клетки.

Освен това, в нервната система желязото участва в метаболизма на невротрансмитерите, сред които допамин, серотонин и норадреналин. Важно е и участието му в процесите на миелинизация, т.е. образуването на миелинови обвивки около нервните влакна. Тези обвивки влияят върху ефективността на проводимостта на нервните импулси. Поради тези причини адекватното снабдяване с желязо е важно както в периода на развитие на нервната система, така и в зряла възраст.

Дефицит на желязо

Недостатъчният прием на желязо може да се развива постепенно и не винаги води веднага до анемия. На първо място се намаляват запасите, оценявани, наред с другото, въз основа на концентрацията на феритин, а едва по-късно могат да се появят по-ясно изразени промени в кръвната картина, като по-ниска концентрация на хемоглобин, по-малък обем на червените кръвни клетки или признаци на анемия, причинена от дефицит на желязо. На този етап симптомите често са неспецифични, тъй като умората, сънливостта, отпадналостта, по-лошата толерантност към физическо натоварване, затрудненията с концентрацията или усещането за „умствена мъгла“ могат да се дължат също на недостиг на сън, хроничен стрес, инфекции, заболявания на щитовидната жлеза, недостатъчен прием на енергия или други хранителни дефицити.

Твърде ниското съдържание на желязо в организма е от особено значение при хора с по-голяма нужда или по-големи загуби на този минерален елемент. Това се отнася, наред с другото, за жени с обилно менструално кървене, деца и юноши в период на растеж, бременни жени, спортисти, хора, които следват небалансирана растителна диета, хора след кръвоизливи, както и хора с заболявания на храносмилателния тракт или нарушения в усвояването.

Приблизително съдържание на желязо в някои от неговите източници

Желязото в храната

В месото, субпродуктите и рибата се съдържа хемово желязо, което се усвоява по-добре от нехемовото желязо, присъстващо в растителните продукти. Продукти, съдържащи нехемово желязо, са между другото семената на бобовите растения, пълнозърнестите продукти, тиквените семки, сусамът, ядките, какаото, тофуто и зелените листни зеленчуци.

На усвояването на желязото влияе съставът на цялото ястие. Витамин С може да увеличи усвояването на нехемовото желязо, затова е препоръчително да комбинирате растителни продукти, богати на желязо, с чушки, цитрусови плодове или кисели краставички. Усвояването на този елемент може да бъде ограничено от фитината, присъстващи между другото в зърнените култури и семената на бобовите растения, полифенолите от кафето и чая, както и от голямото количество калций, консумирано по същото време.

"Специалистите препоръчват напитки като кафе, чай, билкови отвари или какао да се консумират 1–2 часа преди или след веганско хранене, а самите хранения да се съпровождат с вода или плодов сок, богат на витамин С. Специалистите посочват също така ползите от включването в веганската диета на кисели зеленчуци и като цяло на ферментирали храни, тъй като – както доказват проучванията – съдържащите се в тях млечнокисели бактерии увеличават усвояването на желязото от храносмилателния тракт." Славомир Амброзиак – фармаколог

В хранителните добавки желязото се среща най-често под формата на железни соли, като сулфат, фумарат или глюконат, както и в хелатни форми. Препаратите могат да бъдат еднокомпонентни или комбинирани, например с витамин С, фолиева киселина, витамин В12 или други съставки, използвани в продукти, предназначени за жени, физически активни хора или хора с по-висок риск от недостатъчен прием на желязо.

Източници:

• Murray-Kolb L. E. (2013). Iron and brain functions. Current opinion in clinical nutrition and metabolic care, 16(6), 703–707. https://doi.org/10.1097/MCO.0b013e3283653ef8
• Cheli, V. T., Correale, J., Paez, P. M., & Pasquini, J. M. (2020). Iron Metabolism in Oligodendrocytes and Astrocytes, Implications for Myelination and Remyelination. ASN neuro, 12, 1759091420962681. https://doi.org/10.1177/1759091420962681
• Sharp, P., & Srai, S. K. (2007). Molecular mechanisms involved in intestinal iron absorption. World journal of gastroenterology, 13(35), 4716–4724. https://doi.org/10.3748/wjg.v13.i35.4716