Молибден – какво е това? Свойства, действие, дозировка - Blog

Молибденът е микроелемент, което означава, че организмът се нуждае от него в много малки количества. Наименованието му произлиза от гръцката дума за "олово", тъй като в миналото минералите, съдържащи молибден, са били бъркани с рудите на този метал. Едва през 1778 г. той е признат за отделен елемент, а три години по-късно е получен в метална форма. Днес е известно, че малки количества от този елемент се съдържат в храната и са необходими за протичането на определени метаболитни реакции.

Молибден

Съдържание:

Молибден – какво е това и каква е ролята му в организма?
Свойства на молибдена – как действа?
Молибденът в хранителния режим – източници и храни, богати на този елемент
Молибден – дозировка, дневна доза и последици от излишък и недостиг
Често задавани въпроси (FAQ)

Молибден – какво е това и каква е ролята му в организма?

Молибденът (Mo) принадлежи към микроелементите, т.е. минералните съставки, необходими в количества, измервани в микрограми. В организма се среща във форма, свързана с други молекули, а не като чист метал. Той е съставна част на специфична молекула, наречена молибденов кофактор, която се свързва с определени ензими и им позволява да провеждат химични реакции. Без нея тези ензими не могат да функционират правилно.

При човека са идентифицирани четири молибден-зависими ензима. Те участват, наред с другото, в метаболизма на аминокиселините, съдържащи сяра, в разграждането на съединенията, съставляващи генетичния материал, както и в преобразуването на някои чужди за организма вещества. Следователно молибденът изпълнява спомагателна функция в строго определени процеси, а не действа самостоятелно като източник на енергия или градивен материал за тъканите.

Свойства на молибдена – как действа?

Съгласно одобреното в Европейския съюз здравно твърдение, молибденът допринася за поддържането на нормалния метаболизъм на серните аминокиселини, а именно метионин и цистеин. Тези аминокиселини са необходими за синтеза на протеини, а цистеинът участва и в образуването на глутатион – съединение, което предпазва клетките от оксидативен стрес. При метаболизма на тези аминокиселини се образуват, наред с другото, сулфити, които организмът превръща в сулфати с помощта на ензим, наречен сулфит оксидаза. Молибденът е необходим за нормалното функциониране на този ензим.

Молибденът е необходим и за функционирането на ензими, участващи в други химични процеси, протичащи в организма. Един от тях е ксантиновата оксидаза, която участва в разграждането на пурините – съединения, присъстващи, наред с другото, в ДНК и РНК. В резултат на тези процеси се образува пикочна киселина, която се елиминира главно чрез бъбреците. Молибденът е необходим и за функционирането на алдехидната оксидаза, която участва в преобразуването на някои вещества, включително определени лекарства. Неговото присъствие се изисква и от четвърти ензим, чиято точна роля в организма все още не е напълно изяснена.

Приблизително съдържание на молибден в избрани хранителни продукти на 100 г

Хранителен продукт	Съдържание на молибден (µg/100 g)
Черен боб, варен	около 300–350
Говежди дроб, пържен	около 110–130
Пълнозърнест пшеничен хляб	около 35–45
Фъстъци, печени	около 35–45

Молибденът в хранителния режим – източници и храни, богати на този елемент

Молибденът

Най-богатите източници на молибден са семената на бобовите растения, особено фасул, грах, леща и соя. Той се съдържа също така в пълнозърнестите зърнени продукти, овесените ядки, ядките и фъстъците. Сред продуктите от животински произход по-големи количества може да се намерят в телешкия дроб, а по-малки – между другото, в млякото, киселото мляко, яйцата и месото.

Съдържанието на молибден в отделните продукти може да варира значително. Според американския Национален институт по здравеопазване (National Institutes of Health) половин чаша варени чернооки бобчета може да съдържа около 288 µg молибден, а същата порция лима боб – около 104 µg. Съдържанието в растителните продукти зависи преди всичко от количеството молибден в почвата, условията на отглеждане и водата, използвана за напояване на растенията.

Молибден – дозировка, дневна доза и последици от излишък и недостиг

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) е определил достатъчния прием на молибден за възрастни, включително бременни и кърмещи жени, на 65 µg дневно. Дефицитът на молибден се среща изключително рядко. Той е описан, наред с другото, при продължително парентерално хранене и е свързван със сърдечни нарушения, ускорено дишане и неврологични проблеми.

Горната допустима граница на приема на молибден за възрастни е 600 µg дневно от всички източници. Дългосрочният излишък може да бъде вреден, а при много висока експозиция са описани, наред с другото, повишени нива на пикочна киселина и ставни оплаквания.

"Молибденът е микроелемент, от който организмът се нуждае в много малки количества, но без него някои ензими не могат да функционират правилно. Той участва преди всичко в метаболизма на серните аминокиселини и в превръщането на избрани химични съединения. Добри източници на молибден са фасулът, лещата и пълнозърнестите продукти, а при разнообразна диета дефицитът му се среща изключително рядко." Лукаш Домерацки – диетолог

Често задавани въпроси (FAQ)

За какво помага молибденът?

Молибденът допринася за поддържането на нормалния метаболизъм на серните аминокиселини, като метионин и цистеин. Той е необходим за естествените метаболитни процеси, но приемането му като добавка няма доказан допълнителен ефект върху здравето при хора, които не страдат от недостиг.

В кои продукти се съдържа най-много молибден?

Най-добрите източници на молибден са бобовите растения, особено фасул, леща, грах и соя. Той се съдържа също в пълнозърнестите хлебни изделия, овесените ядки, ядките, фъстъците и черния дроб.

Какви са симптомите на недостиг на молибден?

Недостигът на молибден се среща изключително рядко. В специфични случаи, сред които и при продължително парентерално хранене, са описани неврологични нарушения, ускорено дишане и сърдечни аномалии. Тези симптоми обаче не позволяват самостоятелно да се диагностицира недостигът.

Каква е максималната безопасна доза молибден?

Европейският горна допустима граница на приема за възрастни е 600 µg дневно, включително от всички източници. Това не е препоръчителна доза за ежедневен прием. Също така е добре да се има предвид, че за децата важат по-ниски граници.

Струва ли си да се приемат добавки с молибден?

При правилно балансирана диета приемането на добавки с молибден обикновено не е необходимо. Няма доказателства, че приемането на допълнителни дози подобрява самочувствието, работоспособността или метаболизма при хора с нормален прием на този елемент.

Влияе ли молибденът върху метаболизма на протеините?

Да, но по строго определен начин. Той е необходим за действието на ензим, участващ в превръщането на съединенията, образуващи се по време на метаболизма на серните аминокиселини. Това обаче не означава, че приемането на молибден ускорява изграждането на мускули или увеличава усвояването на протеините от храната.

Помага ли молибденът за премахването на токсините от организма?

Молибденът е необходим за функционирането на ензимите, които преобразуват някои химични съединения, включително сулфитите. Това обаче не означава, че добавките с молибден „пречистват организма“ или ускоряват премахването на всички токсини. Такова действие не е потвърдено.

Може ли молибденът да повиши нивото на пикочната киселина?

Молибденът участва в действието на ензим, свързан с разграждането на пурините, при което се образува пикочна киселина. При много висока експозиция на молибден са описани случаи на повишена концентрация на пикочна киселина, но това не означава, че обичайният прием на този елемент чрез храната предизвиква такива проблеми.

Източници:

Oskarsson, A., & Kippler, M. (2023). Molybdenum - a scoping review for Nordic Nutrition Recommendations 2023. Food & nutrition research, 67, 10.29219/fnr.v67.10326. https://doi.org/10.29219/fnr.v67.10326
Schwarz, G., & Belaidi, A. A. (2013). Molybdenum in human health and disease. Metal ions in life sciences, 13, 415–450. https://doi.org/10.1007/978-94-007-7500-8_13
Vyskocil, A., & Viau, C. (1999). Assessment of molybdenum toxicity in humans. Journal of applied toxicology : JAT, 19(3), 185–192. https://doi.org/10.1002/(sici)1099-1263(199905/06)19:3<185::aid-jat555>3.0.co;2-z