Дефицит на манган – симптоми, причини и последици за здравето

Манганът е изолиран през 1774 г., като е бил получен от пиролузит – минерал, съдържащ манганов диоксид. Той е от голямо значение за човека, макар че не е необходимо да се приема в големи количества. Той е свързан, наред с другото, със съединителната тъкан, костите, метаболизма на хранителните вещества и защитата на клетките от оксидативния стрес. Дефицитът на манган е тема, която изисква внимание, тъй като няма ясен набор от последици за здравето, характерни единствено за този елемент.

1. Симптоми на дефицит на манган
2. Причини за дефицит на манган
3. Манган в храната

Симптоми на дефицит на манган

Дефицитът на манган се счита за рядко явление, а оценката му не е толкова лесна, колкото при елементите, за които по-често се извършват рутинни лабораторни изследвания. Значението на този елемент произтича от участието му в нормалния енергиен метаболизъм, поддържането на нормалното състояние на костите, правилното образуване на съединителната тъкан и защитата на клетките от оксидативния стрес.

Симптомите, които могат да подсказват нарушения в храненето, обаче обикновено са неспецифични и могат да се дължат на много причини, като твърде нисък енергиен прием, дефицит на други минерални елементи и витамини, заболявания на храносмилателния тракт, хроничен стрес, недостиг на сън или спазване на много ограничителни диети. Поради тази причина отпадналостта, умората, по-лошата концентрация, влошаването на външния вид на кожата или по-бавната регенерация не трябва автоматично да се свързват с мангана.

При съмнение за дефицит е важно да се оцени цялостната диета, състоянието на здравето и рисковите фактори, а не самостоятелно да се приписват симптомите на един-единствен компонент. Консултацията с лекар или клиничен диетолог е особено важна, когато оплакванията продължават по-дълго, съпътстват ги заболявания на храносмилателния тракт или лицето приема препарати с минерални елементи.

Причини за дефицит на манган

На нивото на манган в организма влияе не само количеството му в хранителния режим, но и усвояването му в храносмилателния тракт, съставът на цялостната диета и механизмите, регулиращи неговото изхвърляне, главно чрез жлъчката. Рискът от твърде нисък прием може да бъде по-голям при хора, чиято диета е много монотонна, силно ограничена, базирана на тесен набор от продукти или с дълготраен дефицит на енергия и определени хранителни съставки. Значение могат да имат и ситуации, при които се стига до нарушения на храносмилането и усвояването, хронична диария, чревни заболявания, продължително ограничаване на много групи продукти или парентерално хранене без подходящо подбрани микроелементи.

Биодостъпността на мангана зависи от другите съставки на диетата. Част от съединенията, присъстващи в храната, могат да ограничават усвояването на избрани минерални елементи. Високият прием на калций, фосфор или желязо при определени условия може да повлияе на усвояването на мангана.

Приблизително съдържание на манган в някои от неговите източници

Манган в храната

Според Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) препоръчителният прием (AI, Adequate Intake) на манган за възрастни е 3 мг дневно. Най-важните източници на манган в храната са растителните продукти, особено пълнозърнестите зърнени продукти, овесените ядки, кашата, кафявият ориз, ядките, костилките и семената на бобовите растения, въпреки че определени количества могат да се намерят и в какаото, чая и някои листни зеленчуци.

"Добавяйки кълнове към храненето си, обогатявате диетата си не само със свежест и растителни ензими, но и с манган – елемент, важен за правилното функциониране на костната система и енергийния обмен." Лукаш Домерацки – диетолог

При зърнените продукти степента на пречистване на зърното е от съществено значение, тъй като голяма част от минералните елементи се съдържат във външните слоеве на зърното, които се отстраняват частично при производството на бяло брашно. Поради тази причина диетата, състояща се почти изцяло от бял хляб, светли макаронени изделия, сладкиши и силно преработени продукти, може да осигурява по-малко манган, отколкото менюто, съдържащо каша, пълнозърнест хляб, натурални зърнени храни, ядки и семена. От голямо значение е и редовното включване на разнообразни източници на манган в ежедневното меню, тъй като по този начин същото меню осигурява и фибри, магнезий, цинк, мед, витамини от група В и други съставки, подпомагащи цялостното качество на диетата.

Източници:

• Kippler, M., & Oskarsson, A. (2024). Manganese - a scoping review for Nordic Nutrition Recommendations 2023. Food & nutrition research, 68, 10.29219/fnr.v68.10367. https://doi.org/10.29219/fnr.v68.10367
• Aschner, J. L., & Aschner, M. (2005). Nutritional aspects of manganese homeostasis. Molecular aspects of medicine, 26(4-5), 353–362. https://doi.org/10.1016/j.mam.2005.07.003
• Finley JW, Davis CD. Manganese deficiency and toxicity: are high or low dietary amounts of manganese cause for concern?. Biofactors. 1999;10(1):15-24. doi:10.1002/biof.5520100102