Омега-3 по време на бременност и кърмене – дозировка
През 1984 г. бе доказано, че увеличаването на количеството омега-3 мастни киселини в диетата на кърмещите жени променя профила на мастните киселини в млякото им. Тогава бе установено, че съдържанието на докозахексаенова киселина (DHA) в майчиното мляко може да реагира на начина на хранене на майката. По-късни проучвания потвърдиха, че DHA се предава на бебето както чрез плацентата по време на бременността, така и чрез кърмата по време на кърменето. В момента за периодите на бременност и кърмене има отделни препоръки относно приема на дълговерижни омега-3 мастни киселини.
Значението на омега-3 мастните киселини по време на бременност и кърмене Препоръчителни източници на омега-3 за бъдещите майки Безопасно дозиране на омега-3 по време на бременност и кърмене Често задавани въпроси относно омега-3 по време на бременност Често задавани въпроси (FAQ)
Значението на омега-3 мастните киселини по време на бременност и кърмене
По време на бременността DHA се пренася от организма на майката през плацентата и се вгражда, наред с другото, в липидите на нервната тъкан и ретината на плода. След раждането един от източниците на DHA за кърменото бебе е майчиното мляко, като съдържанието му частично зависи от приема на тази мастна киселина в диетата на майката. Ейкозапентаеновата киселина (EPA) също принадлежи към дълговерижните омега-3 мастни киселини, но в препоръките относно бременността и кърменето се обръща специално внимание на DHA.
В Европейския съюз е одобрено твърдението, че DHA допринася за поддържането на нормалното функциониране на мозъка. Допуска се също така твърдението, че DHA допринася за поддържането на нормалното зрение. За двете твърдения благоприятният ефект се проявява при дневен прием от 250 mg DHA. Съгласно условията за употреба им, продуктът трябва едновременно да осигурява най-малко 40 mg DHA на 100 g и 100 kcal.
Препоръчителни източници на омега-3 за бъдещите майки
EPA и DHA могат да се набавят предимно от риба и морски дарове. По време на бременността обаче значение има не само съдържанието на омега-3 мастни киселини, но и нивото на замърсителите, особено на метилживак. Сред видовете, посочени в полските източници като такива с по-ниско съдържание на живачни съединения, са, наред с други, атлантическата скумрия, сардините, минтай, пъстървата, мерлузата, камбалата и отглежданият в развъдници норвежки сьомга. Препоръчва се по-голяма предпазливост при големите хищни риби. По време на бременност рибата и морските дарове трябва да бъдат подложени на подходяща термична обработка.
DHA може да се набавя и от масло от микроводорасли, което е от особено значение при диети без риба. Сред растителните продукти големи количества ALA могат да осигурят лененото и рапичното масло, орехите, семената от чиа и лененото семе. Те обаче не са преки източници на съпоставими количества DHA, тъй като ALA първо трябва да бъде преобразуван в организма.
Безопасно дозиране на омега-3 по време на бременност и кърмене
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) е определил за възрастни подходящ прием от 250 mg дневно за общото количество EPA и DHA. По време на бременност и кърмене към тази стойност се препоръчват допълнително 100–200 mg DHA дневно. При консумация на риба и морски дарове, по-малка от препоръчаната, се обмисля по-висока доза DHA.
При избор на препарат с омега-3 мастни киселини, вместо риба, трябва да се провери количеството EPA и DHA, съдържащо се в действително приеманата доза, тъй като теглото на рибеното масло не съответства на теглото на самите омега-3 мастни киселини. При едновременен прием на няколко добавки трябва да се вземе предвид техният общ състав. Особено внимание изискват препаратите, съдържащи рибен черен дроб, тъй като освен EPA и DHA те могат да доставят витамини А и D. По време на бременност е особено важно да се избягва излишъкът на витамин А под формата на ретинол. По време на кърмене препоръките на EFSA предвиждат допълнителни 100–200 mg DHA над основния прием на EPA и DHA.
Таблица
Често задавани въпроси относно омега-3 по време на бременност
При редовно консумиране на риба все още ли е необходима добавка с DHA? Количеството омега-3 мастни киселини, постъпващо с храната, зависи от избраните видове риба, размера на порциите и честотата на консумацията им. Дали DHA от микроводорасли се различава от DHA, извлечен от риба? От химическа гледна точка това е една и съща мастна киселина, но готовите препарати могат да се различават по съдържанието на останалите омега-3 киселини. Маслата от микроводорасли често осигуряват DHA в по-голямо количество в сравнение с EPA, затова количеството EPA трябва да се провери отделно на етикета.
Дали транът и рибеното масло означават един и същ продукт? Не, рибеното масло се получава от черния дроб на риби от семейство трескови и може да съдържа също витамини А и D. По-голямото количество DHA означава ли по-силно действие? От одобрените твърдения относно правилното функциониране на мозъка и зрението не следва, че превишаването на препоръчителната доза увеличава тези ефекти.
"По време на бременност и кърмене особено значение придобива DHA, който се предава на бебето през плацентата, а по-късно и чрез майчиното мляко. Според ЕФСА към основния прием от 250 мг ЕПА и ДХА дневно през тези периоди се препоръчват допълнителни 100–200 мг ДХА. При избора на хранителна добавка е добре да се обръща внимание преди всичко на действителното количество ДХА и ЕПА в дневната доза, а не само на броя милиграми рибено масло." Анна Зиеба – диетолог
Често задавани въпроси (FAQ)
Какъв е препоръчителният прием на омега-3 по време на бременност?
Съгласно представените препоръки на EFSA, основният препоръчителен прием е 250 mg EPA и DHA дневно, а по време на бременност се препоръчват допълнително 100–200 mg DHA дневно.
Колко DHA се препоръчва по време на кърмене?
По време на кърмене също се препоръчва допълнително 100–200 мг DHA дневно, освен основния прием от 250 мг EPA и DHA.
Защо DHA е особено важен по време на бременност?
DHA се пренася през плацентата и се вгражда, наред с другото, в липидите на нервната тъкан и ретината на развиващото се бебе. След раждането кърменото бебе получава DHA и от майчиното мляко.
Може ли консумацията на риба да осигури необходимите омега-3 мастни киселини?
Да. Рибата и морските дарове са естествени източници на EPA и DHA. По време на бременността обаче е важно да се избират подходящи видове риба с оглед на съдържанието на замърсители, особено на метилживак, както и да се прилага правилна термична обработка.
Дали DHA от микроводорасли е добра алтернатива на рибеното масло?
Да, DHA от микроводорасли е, от химическа гледна точка, същата мастна киселина. Продуктите обаче могат да се различават по съотношението на DHA и EPA, затова е необходимо да се провери точното им съдържание на етикета.
Могат ли лененото семе и орехите да заменят DHA от риба?
Те не са пряк еквивалент. Те доставят предимно ALA , който може да се преобразува в организма в дълговерижни омега-3 мастни киселини, но този процес е ограничен.
1000 мг рибено масло означава ли 1000 мг омега-3?
Не. Теглото на рибеното масло не съответства на количеството EPA и DHA. При избора на добавка трябва да се провери колко точно EPA и DHA се съдържат в действително приеманата дневна доза.
Дали рибеното масло е добър източник на омега-3 по време на бременност?
Рибеното масло съдържа омега-3, но може да доставя и витамини А и D. По време на бременност е особено важно да се избягва прекомерният прием на витамин А под формата на ретинол, затова трябва да се контролира пълният състав на използваната добавка и другите хранителни добавки.
Означава ли повече DHA по-големи ползи?
Не може да се приеме принципът „колкото повече, толкова по-добре“. От цитираните здравни твърдения и препоръки не следва, че превишаването на препоръчителния прием на DHA осигурява пропорционално по-големи ползи.
Източници:
Carlson S. E. (2009). Docosahexaenoic acid supplementation in pregnancy and lactation. The American journal of clinical nutrition, 89(2), 678S–84S. https://doi.org/10.3945/ajcn.2008.26811E Taylor, C. M., Emmett, P. M., Emond, A. M., & Golding, J. (2018). A review of guidance on fish consumption in pregnancy: is it fit for purpose?. Public health nutrition, 21(11), 2149–2159. https://doi.org/10.1017/S1368980018000599 Jensen, C. L., & Lapillonne, A. (2009). Docosahexaenoic acid and lactation. Prostaglandins, leukotrienes, and essential fatty acids, 81(2-3), 175–178. https://doi.org/10.1016/j.plefa.2009.05.006
ДОБАВЕНО:
01/10/2026
Съдържащите се материали имат единствено образователен и информационен характер. Грижливо се стараем за тяхната фактическа коректност. Въпреки това те не са предназначени да заменят индивидуалната консултация със специалист, съобразена с конкретната ситуация на читателя.